by Mightys0m | 11 окт., 2026 | Художествени
— Ако изям още една лилава хрупкава буболечка, ще започна да светя в тъмното, много преди изобщо да съм пукнал и да се превърна в лампа! — измърмори Зип, докато с погнуса изплюваше едно мъничко, мърдащо лилаво краче. Мика се разсмя толкова силно, че едва не изгуби...
by Mightys0m | 8 окт., 2026 | Художествени
— Анорак, ако се превърнем в космически тост през следващите пет минути, обещай ми, че няма да кажеш на кредиторите, че е било по моя вина. — О, капитане, уверявам ви, че при текущата ни траектория дори вашите дългове ще се изпарят до състояние на свободни атоми —...
by Mightys0m | 7 окт., 2026 | Художествени
Три удара. Пауза. Един дълъг, метален стон, който сякаш идваше от самата кост на черепа. Тея Рен спря на ръба на бездната и затвори очи, изчаквайки числата върху ретиналния дисплей да се стабилизират. Сензорният анализатор в горния ляв ъгъл на визьора светеше в...
by Mightys0m | 5 окт., 2026 | Художествени
Четири години будност и един заядлив тостер — Лео, ако пак изпуснеш оня ключ върху оптичната шина, кълна се в интегралните си схеми, че ще спра отоплението ти за десет години — обади се дрезгав глас от тавана. Гласът принадлежеше на Барнаби — бордовия компютър на...
by Mightys0m | 4 окт., 2026 | Художествени
Мракът извън илюминаторите на совалката не приличаше на нищо, което човешко око можеше да види в пределите на Слънчевата система. Тук нямаше звезди. Плътната, задушаваща пелена от молекулярен водород обвиваше планетата като броня, дебела хиляда километра. В това...
by Mightys0m | 4 окт., 2026 | Художествени
Червената аварийна светлина пулсираше бавно, хвърляйки кървави сенки по металните стени на каютата. Всеки път, когато лампата премигваше, в малкия илюминатор се отразяваха лицата им — бледи, изпотени и белязани от изтощение. Тридесет километра чист, плътен лед ги...
